На човек, който знае къде отива, светът дава път.
Д. Джордан

История - въведение

Първият известен документ, в който се споменава за илюзионно изкуство е древноегипетският папирус Уесткар, открит 1823 г. В него се описват събития от 2900 г. пр. н. е. - едно илюзионно представление, както бихме го нарекли днес, в което най-впечатляващият трик е бил обезглавяването и след това възстановяването на главата на гъска, патица, бик. Стотици години след това в света се подвизават хиляди странстващи фокуници, които изпълняват илюзионни трикове по улици и площади, базари и празненства. Голяма част от тях, особено през средните векове завършват трагично живота си, обявявани от официалната власт за "съюзници на дявола".
Изключително важен момент в историята на илюзионното изкуство е издаването на книгата "Разбулване на магическите умения" от Реджиналд Скот през 1584г. В нея авторът обяснява много трикове и фокуси и доказва по убедителен начин, че деянията, приписвани на вещици и магове са или невъзможни или лесно обясними.
В следващите няколко века много фокусници със своите изяви допринасят за това - постепенно илюзионното изкуство да започне да се възприема вече не като шарлатанство, а наистина като изкуство. За някои от най-изтъкнатите магове ще ви разкажа в следващите редове:

Жан Еужен Робер-Уден (1816-1879)

Жан Еужен Робер-Уден

Жан Еужен Робер-Уден е определян от изследователите като "бащата на модерното илюзионно изкуство". Напълно заслужена, славата му се дължи на огромното му значение не само като артист и изобретател на илюзионни трикове, а и като забележителен организатор.
На 03.VII.1845 г. Робер-Уден открива първият в света стационарен илюзионен театър с представлението си "Фантастични вечери". Това представление става истинска сензация за времето си. Робер-Уден изработва свой собствен стил - сцената вече не е затрупана с реквизити и декори, всичко е изчистено и семпло. В средата на сцената е разположена една маса и вляво и вдясно от нея по една допълнителна малка масичка, без никакви покривки. Така вниманието на зрителите можело да се съсредоточи изцяло върху илюзиониста и това, което той прави. Необходимите реквизити се внасяли и изнасяли от асистент.
Робер-Уден е една от най-ярките фигури в областта на илюзионното изкуство. Един новатор, който учи поколенията, че представлението трябва да е обмислено до последния детайл. Той пръв разбира, че на публиката трябва да се поднасят сравнително прости, лесни за възприемане ефекти. Той изчиства номерата си от всички излишни мистификации и ненужни орнаменти. В неговите спектакли няма и следа от помпозност и натруфеност. В образът, който създава на сцената няма никакво позьорство - той е напълно обикновен човек, вежлив и приятен, остроумен и много симпатичен.
По този начин Робер-Уден действително се превръща в основоположник на съвременното илюзионно изкуство.

Начало

Бартоломео Боско

       Бартоломео Боско (1793-1863)

Друг велик илюзионист на новите, модерни времена е Бартоломео Боско. Още в самото начало на своята артистична кариера Боско се отказва от всякаква апаратура. В центъра на неговите представления не били предметите, както при другите илюзионисти, а самият изпълнител. За своите спектакли Боско целенасочено избирал неголеми зали, така че да е близко до публиката и най-малките нюанси от неговата игра да бъдат доловени от всеки зрител. Програмата на Боско била построена главно върху манипулациите - с монети, топчета, карти и кърпи. Коронният му номер бил древния трик с чашите и топчетата, който Боско изпълнявал не с три, както при всички илюзионисти, а с пет чаши. Изпълнението на този номер от Боско остава ненадминато и до днес.
Причината за неговата популярност се крие в стила на неговите сеанси. Боско пръв разбира, че фокуси не се показват, че целта на артиста е не демонстрирането на техника или тренирани ръце, а постигане на силен, смазващ ефект - нещо, което той постигал с лекота.
Освен актьорските си способности, Боско притежава и изключителен усет на търговец, който познавайки добре продукта, който предлага успява да го рекламира и продаде по един невероятно успешен начин. Съвременниците му описват как често прибягвал към следния трик: сливайки се в тълпата на пазара в съответното селище, където предстоял негов спектакъл, се спирал пред продавач на яйца. Каквато и цена да му определяли, той винаги отговарял: "Евтино ги даваш", счупвал яйцето и "вадел"от него жълтица. Случката бързо се разчувала и обикновено на представлението вечерта салонът се препълвал.

Начало

Д-р Иохан Непомук Хофцинзер

Д-р Йохан Непомук Хофцинзер (1806-1875)

Д-р Йохан Непомук Хофцинзер е друг титан на съвременното илюзионно изкуство. Образован човек, завършил университет с докторска титла по философия, от 1852 г. Хофцинзер заедно със съпругата си започва да устройва три пъти в седмицата "магически вечери", наречени "Един час на илюзията". В голямата си гостна Хофцинзер поднасял на своите посетители незабравими мигове със своето изкуство.
Големи илюзии, изискващи подобаващ реквизит Хофцинзер не изпълнявал. На зрителите си, разположени твърде близо до "сцената" той поднасял главно фокуси с карти, които като първокласен манипулатор изпълнявал безупречно. По този начин той става основоположник на един нов жанр, който по-късно е наречен "микромагия".
С жена си той разработил номера, които по-късно били окачествени като ментална магия - те демонстрирали невероятно четене на мисли от разстояние. Този телепатичен сеанс се превърнал в сензация за тогавашна Виена.
През 1865 г. Хофцинзер напуска държавната си работа, за да започне да се изявява като професионален илюзионист. Това начинание завършва с провал - стилът му бил толкова изискан и изтънчен, че той не успява да се впише в тогавашните представи и очаквания на публиката.
Хофцинзер е бил изключителен мислител, който създава множество подобрения на стари номера и сам изобретява немалко реквизити и помощни средства. Освен невероятните си технически прийоми в областта на картомагиката, той пръв използва така наречените "трикови карти".
Хофцинзер изобретява такива легендарни реквизити като кутия за карти, от която избраната карта се изкачва нагоре, левитираща магическа пръчка, пясъчна рамка, умалявящите се карти.
Със забележителното си творчество и оригинално присъствие д-р Йохан Непомук Хофцинзер е действително голямо име в илюзионното изкуство.

Начало

Джон Невил Маскелайн

Джон Невил Маскелайн (1839-1917)

През последните десетилетия на XIXв. в Западна Европа стават особено модни и популярни спиритизмът и общуването с духове. От тази тенденция се възползвали много измамници и артисти -илюзионисти, шумно рекламирайки "появяване на духове и призраци", "летяща дама" и др. Необичайният успех на тези спиритисти предизвиква възмущението на много илюзионисти, които се заемат с разобличаването на "медиумите".
Пръв започва тази кампания английският илюзионист Джон Невил Маскелайн. Изключителният успех на разкриването на номера "Кабинет на духовете" на братята Дейвънпорт, му позволява през 1873г. да открие своя магически театър - "Египетската зала". Освен първокласен артист, Маскелайн бил изключително продуктивен изобретател, непрекъснато експериментирал и измислял нови трикове. Всяка година поднасял поне една нова или оригинално усъвършенствана позната илюзия. Забележително било представянето на големи илюзии, обогатени от Маскелайн с находчиви и смешни текстове. "Обезглавяването", познато от средновековието е превърнато в комичен скеч и става коронният му номер:
Американският лекар д-р Болус (в ролята - Маскелайн) приема в кабинета си фермера Скрайнс (Кук), който се оплаква от постоянно главоболие. Докторът го преглежда и установява, че му е необходим основен ремонт. Фермерът отказва упойка, съгласявайки се да потърпи. Лекарят изпробва с лист хартия пробляскващото острие на огромен нож и запретвайки ръкави, се хвърля с ножа към пациента. Лекарят успокоява ужасения Скрайнс: "Ако се страхувате, изпийте това и нищо няма да почувствате". С тракащи зъби от страх фермерът изпива течността и потъва в дълбок сън. Тогава лекарят бавно и старателно му отрязва шията. Вижда се как кърпата, поставена на гърдите му се оцветява с кръв. Накрая лекарят взема отрязаната глава и я оставя на масата. После претърсва джобовете на обезглавеното тяло и взема пазарска чанта. Виждайки това, главата на масата отваря очи и започва да прави смешни гримаси весело намигайки на публиката. Желаейки да съхрани главата в препарат, лекарят бърза да се избави от тялото и заповядва на слугата - негър, да донесе голяма кутия.(Изплашеният негър предизвиквал бурен смях). Лекарят и слугата полагат тялото в кутията и излизат на улицата, за да проверят свободен ли е пътят. В това време тялото излиза от кутията, приближава се към главата и с печални жестове, нежно я притиска към сърцето. Връщайки се, лекарят и слугата виждат тази картина и побягват ужасени. Държейки в ръка главата, тялото сяда на масата и под диктовката на своята глава пише хумористично завещание…
През театъра на Маскелайн преминават много артисти.
Особено голям успех има младият Дейвид Девант (1868-1941). През август 1893г. той за първи път играе в театъра на Маскелайн и само след десет месеца става негов съдружник. В специално измислените си антиспиритически номера, Девант използвал мистични илюзии, които изобразявал пародийно и изключително остроумно.
През 1905 г. "Египетската зала" е закрита и представленията продължават в зала "Сейнт Джордж". Ръководството на театъра се поема от Дейвид Девант и синовете на Маскелайн - Невил и Арчи.
Джон Маскелайн умира през 1917г., оставяйки огромно творческо наследство от илюзионни изобретения.

Начало

Келар (1849-1922), Търстън (1869-1936), Данте (1882-1955)

Роденият през 1849 г. в Пенсилвания Хайнрих Келер, се прочува под псевдонима Хари Келар. Холерик по природа, с говорен дефект, нисък, набит и непохватен, той успява да омае публиката на пет континента.
Хари години наред обикаля Америка с работодателя си Хари Хюс и успява да изучи не само илюзионното изкуство, но и всички механизми на шоу-бизнеса и рекламата, докато един ден решава, че е научил достатъчно, за да създаде самостоятелен спектакъл. Той се разделя с Хюс и започва да обикаля по-малките градчета. Бил си сам менажер, рекламен агент и се справял много добре със задълженията си на артист и организатор едновременно. След случайната си среща с братята Дейвънпорт, които гастролирали в Америка по това време, те, впечатлени от опита и познанията му, го наемат за техен асистент, а не след дълго той вече е техен менажер.



Трупата прекосява Дивия Запад, Мексико, Централна и Южна Америка. Хари успява да натрупа достатъчно пари, за да може да си набави нужните реквизити, костюми и декори и създаде действително гигантски спектакъл.
Келар се отправя към Европа и натоварва всички свои вещи и реквизити на парахода "Войн". В Бискайския залив ги връхлетява буря и параходът потънал. Илюзионистът бил спасен, но всичко останало потънало.
Френски параход го откарва до Брест, където Хари узнава съкрушителната вест, че банката, в която държал парите си, е фалирала.
Трябвало да започне всичко от начало. Упоритият Хари не се отказал от замисъла си. Взема пари на заем и купува нови реквизити, един от които е невероятната "Изчезваща клетка" на големия френски изобретател Буатие де Колта. Заминава отново в Южна Америка, но тук попада в центъра на политически интриги и скандали, арестуват го и му конфискуват реквизита.
След като го освобождават, вече загубил желание за създаването на самостоятелен спектакъл, се присъединява към двама унгарски илюзионисти - братята Гутер, и започва да обикаля Америка с тях. Турнето било много успешно, последвали гастроли в Австралия и в Китай. По нещастно стечение на обстоятелствата, единият от братята се удавил, а другият бил убит. Така Хари наследява целия реквизит на братята. Наема помощник и продължава турнето в Мала Азия, Африка и Азия.
Едва през 1884 година Келар отбелязва така бленуваните успехи в Америка. Той започва да разширява и обогатява спектакъла си и не след дълго открива идеалния асистент в лицето на Хауърд Търстън. Търстън бил великолепен манипулатор с карти и смайвал света и Америка с все още непознатия за онези времена "лов на карти от въздуха" - негов патент.
На 9 май 1908 г. Келар се оттегля от сцената и завещава гигантския си спектакъл на младия Търстън. Той продължава неговото дело. По това време в шоуто участват вече четиридесет човека. Той е първият илюзионист, който представя "Изчезване на автомобил". Впечатляващи са и илюзиите му "Левитация на принцеса Карнак", както и "Жена на три части". Самият той е първият илюзионист, който става милионер благодарение на своето изкуство.
Търстън създава дори паралелен спектакъл. Поверява го на датчанина Хари Янсен, който под псевдонима Данте отбелязва голям успех. Окрилен от този успех, Данте се разделил с Търстън и създава собствен спектакъл-ревю, при който всяка отделна илюзия се представяла като самостоятелна пиеса. Между отделните пиеси манипулатори показвали малки, но много ефектни неща. Илюзионното ревю на Данте става голям шлагер и под името "Сим Сала Бим", то обиколило целия свят.


Начало

Хари Блекстоун (1885-1965)

Успоредно с Келар, Търстън и Данте един друг американец създава зашеметяващ спектакъл. Това бил Хари Блекстоун. На 13 години той видял шоуто на Келар и още тогава решил да стане илюзионист.
Първоначално опитвал малки илюзионни сценки с брат си, но през 1914 г. Блекстоун щурмува голямата сцена. През двадесетте години на XXв. той създава прочутото си "Едночасово шоу". Този спектакъл бил много гъвкав и съчетавал големи илюзии със сравнително малки манипулации.
Илюзиите, създадени от Блекстоун са безсмъртни. Това са преди всичко "Изчезващият кон", "Преминаване на запалени електрически крушки през тялото на жена", "Изчезване на автомобил на осветена сцена" и "Илюзията с оръдието", при която асистентите завързвали Блекстоун пред дулото на оръдие. След изстрела цялата сцена се обвивала в пушеци и дим. След като те се разсеяли, ставало видно, че илюзионистът е изчезнал. Топчията, който преди секунди възпламенил оръдието, снемал дрехите си и се оказвало, че това е самият Блекстоун.
Хари Блекстоун бил много оригинален манипулатор. Той изпълнявал манипулациите си пред спусната завеса, в непосредствена близост до първите редове. Особено известни са "Изчезващият кафез" и "Танцуващата кърпичка". С тази танцуваща кърпичка Блекстоун е направил най-голямо впечатление на познавачите. Номерът е действително забележителен. Ето как го демонстрирал големият майстор:
Блекстоун вземал носната кърпичка на един от зрителите и завързвал възел в нея. След това я поставял на земята. Кърпичката внезапно оживявала - тя започвала да танцува, политала във въздуха, левитирала там, а накрая скачала от сцената и се превръщала в това, което била - една най-обикновена носна кърпичка. Мнозина са се опитвали да повторят този номер, но никой не е могъл да го демонстрира по такъв пленителен начин като Хари Блекстоун. Блекстоун младши показва една много оригинална версия на "Разрязването": Той разрязва асистентката си с циркулярен трион, но я поставя да легне по корем. Преди това той поставя под корема и една солидна здрава дъска. След като циркулярът премине през тялото, Блекстоун изважда асистентката си от "хипнотичния транс", в който я потапя преди разрязването. Тя става невредима от масата. И тогава изпълнителят показва дъската, която е поставил под нея. Дъската е срязана на две, а асистентката се усмихва без драскотина по нея.

Начало

Хари Худини (1874-1926)

През 1874 г. в Будапеща се ражда Ерих Вайс - бъдещият Хари Худини, най-известният илюзионист за всички времена.
Баща му, ортодоксален равин се изселва в Америка. На 12 години Ерих напуска семейството и започва да се прехранва като ковач, шлосер и дори въжеиграч в пътуващ цирк.
Само за няколко години Худини става знаменитост. Славата му на "човекът, когото никой не може да завърже" го превръща в легенда още приживе. Най-големият талант в областта на ескапизма, Худини поднасял на своята публика много различни "освобождавания", които не само че не доскучавали, а още по-силно възбуждали интереса и удивлението й.
Успехът си Худини дължи не само на отличното познаване на всякакви ключалки. В резултат на дълги и упорити тренировки, той отлично владеел тялото си. При оковаване Худини напрягал мускулите си, значително увеличавайки по този начин обема си и се отпускал, за да се освободи. "Сгънат" наполовина, можел да спре дъха си около две минути.
За своите освобождавания Худини използва, както сам потвърждава, свръхфини приспособления, сгъваеми шперцове, скрити в подметките на обувките му. Той научил от гълтачите на шпаги да ги крие даже в гърлото, завързани с конец за зъбите. Всичко останало се дължало на силата на илюзиониста, невероятната еластичност и гъвкавост на ставите и сухожилията, добити в резултат на многогодишни тренировки.
На 31.X.1926г. при нещастен случай умира великият Худини, най-известният илюзионист за всички времена.

Начало

Буатие де Колта (1848-1903)

Французинът Буатие де Колта заема изключително място в историята на илюзионното изкуство. Неговите представления предизвиквали огромен интерес не само у обичайната публика, но дори повече у неговите колеги.
Макар неговите изпълнения да са били на нужната висота, де Колта е бил уникален в друг смисъл - той е изключителна фигура в историята на изобретателите на илюзионни трикове. Неговите спектакли се състояли изключително от фокуси, измислени и изпълнени от него самия. Никой друг илюзионист, даже в своя творчески разцвет, не може да се сравни с де Колта по количество самостоятелно създадени, наистина нови илюзионни секрети. Наричат го "човек - легенда", "гений на трикови илюзионни приумици".
Буатие де Колта е автор на илюзията "Изчезващата жена" - той покривал асистентка, седнала на стол с непрозрачен шал, след миг дръпвал рязко шала и асистентката вече я нямало. Донасял на сцената малък куб, поставял го на невисока маса и само след миг той се превръщал в гигантски куб, който де Колта повдигал и под него се появавала асистентка, седнала "по турски" - илюзията "Уголемяващият се куб".
Излизал на сцената, държащ в ръце клетка с жива птица, един миг - и клетката потъвала неизвестно къде! Илюзията "Изчезващата клетка" се изпълнява и до днес от големите илюзионисти с огромен успех.
Буатие де Колта е можел да бъде най-известния илюзионист на своето време. Ощетен от природата до някаква степен като артистичен талант, той остава в историята на илюзионното изкуство преди всичко като изобретател - най-продуктивния автор на нови, оригинални, непознати до този момент секрети.

Начало

ОРГАНИЗАЦИИ

В началото на XX век възникват първите илюзионни обединения, т. нар. "магически кръгове".
Първи в Европа възниква магическият кръг в Лондон - 1905г., след него и други. През 1925г. се провежда първия международен конгрес, на който е проведен и първият в света конкурс за илюзионисти.
През 1947г. в Амстердам се основава Международна федерация на магическите общества - F.I.S.M, обединяваща националните магически общества. Днес конгресите на F.I.S.M (в рамките на които се провеждат конкурси и се присъждат "Гран При") се провеждат веднъж на три-четири години.

През 1922г. в Америка трима илюзоинисти - Лен Винтус, Дон Роджърс и Кен Кордън създават международното братство на илюзионистите - I.B.M. - некомерсиална организация, в която вземат участие многобройни обединения в Америка , Австралия, югоизточна Азия. Днес I.B.M. наброява повече от 300 кръга с над 14 000 души от 73 страни. По различно време членове на I.B.M. са били Худини, Тарбел, Кардини, Търстън и др., както и съвременните звезди на илюзионното изкуство - Ланс Бъртън, Дейвид Копърфийлд, Зигфрид и Рой, Хари Блекстоун младши и мн. др.
Печатен орган на I.B.M. е списанието "The Linking Ring", което излиза ежемесечно и се разпраща на всички членове на I.B.M.

Начало

ЖАНРОВЕ

Днес границите между отделните жанрове в илюзионното изкуство са доста размити. Много илюзионисти се изявяват в повече от една област на илюзионното изкуство; други пък умело съчетават различни похвати, използват разнообразни техники и реквизити в своите изяви. В следващите редове ще се опитам съвсем накратко да ви запозная с някои от основните жанрове в илюзионното изкуство.
Според това къде, на какъв терен, а от там и колко публика би могла да наблюдава изпълненията, се обособяват две основни групи: илюзионни трикове за сцена (Stage magic) и микромагия
(Close-up). Ето и трите главни разновидности на сценичната магия:

ИЛЮЗИЯ - илюзионни трикове, които изискват големи реквизити, съответно - големи пространства за изпълнението им. Тук на безконечни метаморфози са подложени предимно хора и животни - те ту изчезват, ту се появяват на части, промушвани са със саби и мечове, вдигат се във въздуха и т.н. Най-популярни илюзии са "Разрязване на асистентка с трион", "Левитация" (върху остриета на мечове, копия или без опора). Големи илюзионисти от близкото минало са Алоис Каснер и Каланаг, Кио, американците Келар, Търстън и Блекстоун, а от съвременните - Ланс Бъртън, Зигфрид и Рой, Дейвид Копърфийлд, дуо Пендраганс, Силван.

ФОКУСИ - илюзионните трикове изискват неголеми, но достатъчно добре видими за публиката реквизити. Най-популярният фокус безспорно е "Чашите и топчетата", както и "Каната без дъно", "Бастун се превръща в кърпи" и т.н. Много са хората, прославили се с майсторско изпълнение на фокуси. Тук ще спомена само невероятния Пол Даниелс, Гали Гали Мен и т.н.

МАНИПУЛАЦИИ - този жанр е смятан от повечето теоретици за висш пилотаж в илюзионното изкуство, наградите на фестивалите в този жанр се оценяват като най- престижни. Манипулаторите обикновено работят с малки предмети - цигари, кърпички, топчета, карти, напръстници. При тях цялото чудо се извършва изключително с ловките им ръце.
Най-прочутият манипулатор е холандецът Фред Капс, който е три пъти световен шампион от най-големите световни фестивали, организирани от Международната федерация на илюзионистите. Други известни манипулатори са Кардини, Ричард Рос, Джеф Макбрайт, Сони.

МИКРОМАГИЯ - това са дребни фокуси, които се представят в малък кръг, обикновено на маса. Нещо изключително обаятелно, но и трудно, тъй като близостта със зрителите не допуска и най-малки грешки, които ако на сцената могат да бъдат прикрити, замаскирани, тук ще са фатални.
Майстори на микромагията са Дай Върнън-Професора, Юджийн Бъргър, Майкъл Амар.

Ще спомена и някои илюзионни жанрове, за които мястото, на което се изпълняват не е определящо:

МЕНТАЛИЗЪМ - тук основен "реквизит" е мозъкът на изпълнителя, който изпълнява т.нар."експерименти на ума" като телепатия, ясновидство, хипноза и др. В този сравнително нов жанр се открояват Йозеф Дънингер, Макс Мейвън, както и големите теоретици на менталната магия - Теодор Анеман и Коринда.

ЕСКАПИЗЪМ - тук основен момент е способността на даден изпълнител да се освобождава от най-различни белезници, вериги и въжета. Безспорно най-големият представител на този жанр е най-известният илюзионист въобще - Хари Худини, както и неговите последователи - Ник Картър, Нат Пинкертон и др.

КОМИЧНА МАГИЯ - тя може да съчетава всички основни жанрове, поднасяйки илюзионните трикове по хумористичен начин.
Особено запомнящи комици са Пен и Тейлър, Али Бонго, Ото Весели, Мак Кинг, Том Мулика, Ед Алонзо, Амейзинг Джонатан, Майкъл Клоуз.

В зависимост от реквизита, който ползват, илюзионните трикове могат да се разделят основно на:

  • CARD MAGIC - с карти;
  • ROPE MAGIC - с въжета;
  • SILK MAGIC - с кърпи;
  • DOVE MAGIC - с гълъби;
  • COIN MAGIC - с монети;
  • MAGIC WITH ORDINARY OBJECTS - с предмети от бита;
  • и др.